Много е красива. 300 кубика в гърдите, изпипано бразилско дупе. И лицето... Каква изящна творба - сладурко чипо носле, кукленски повдигнати скули, плътни хиалуронови устни. Никакви бръчки, като на 20 е. Въпреки, че е вече на 23. Поглежда се самовлюбено в огледалото и излиза. На шопинг. Но първо ще мине през общината да плати данъка за апартамента. То апартемента беше на баба й, но родителите й позволиха да се нанесе там, ако плаща всички разходи. С шармантната си осанка влиза в неприветливата сграда. Никоя от очилатите лелки зад гишетата не й обръща внимание. Лута се и се взира в бележките по стъклата, за да намери гишето, на което се плащат данъци за апартаменти. Уверена застава пред него и очаква отегчената лелка да се заеме с нейния данък. Между тях има стъкло. Така е редно. А не клиенти и лелки да си плюят в лицата докато се обясняват какво и как. Нашата лелка е разбрана. Бързо прави справката и съобщава сумата, която трябва да бъде платена и викайки, за да може гласът й да премине стъклената бариера пита:
- Кой е платецът?
- Аз. Кери.
- Гери?
- Не. Кери.
- Мери?
- КЕРИ. - о, боже, ще трябва да си каже цялото име. - Керанка. - почти се задавя. 
- Фамилия?
На Кери й става лошо.
- Драганова. - вече е потънала в мозаечния под.
Лелката кимва и чука по клавишите. Подава разписката, Кери я грабва и смело излиза. Сега на светло и на спокойствие Кери поглежда разписката. Свлича се на бордюра и заплаква. "Платец: Драганка Керанова?"